Планина

6 июл. 2011 г., 22:02

Поэзия

411 2 3

Планина

Тя сутрин в прозореца ми изгрява,

с мен е до самия край на деня.

Чувствам я като сърцето отляво,

моя, както е моя кръвта.

Вятър щом в горите засвири,

щом ми закимат зелени елите,

Орфей сякаш отново намира

вдън земята своята Евридика.

Гледаме се, без да продумаме.

Отдалеч ù подавам моята длан,

отдалеч докосвам влажната шума:

Здравей, мой обичан балкан!

Аз те нося у себе си непрекъснато -

с пътеките, с изворната вода,

с билките, които вчера откъснах,

с надвисналата над теб луна.

В гърдите ми искрят твоите водопади,

пеят славеи, стъпват сърни,

твоят сняг стига чак до прага ми,

щом съм тъжна, ти си цяла в мъгли.

Моите чувства - планински хребети,

отгоре с балдахин от синева.

Нямам по-свидна любов от тебе,

моя любима, моя единствена планина.

M1234567891 (Миночка Митева)

2023-01-22T10:50:55+02:00

Благодаря ти, Мария.
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2023-01-22T10:15:36+02:00

Хубаво природно описание.
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-07-19T13:36:47+03:00

Благодаря за подкрепата