M1234567891 (Миночка Митева)
418 12717
6.07.2011 г., 22:02 ч.

Планина 

  Поезия
410 2 3

Планина

 

Тя сутрин в прозореца ми изгрява,

с мен е до самия край на деня.

Чувствам я като сърцето отляво,

моя, както е моя кръвта.

Вятър щом в горите засвири,

щом ми закимат зелени елите,

Орфей сякаш отново намира

вдън земята своята Евридика.

Гледаме се, без да продумаме.

Отдалеч ù подавам моята длан,

отдалеч докосвам влажната шума:

Здравей, мой обичан балкан!

Аз те нося у себе си непрекъснато -

с пътеките, с изворната вода,

с билките, които вчера откъснах,

с надвисналата над  теб луна.

В гърдите ми искрят твоите водопади,

пеят славеи, стъпват сърни,

твоят сняг стига чак до прага ми,

щом съм тъжна, ти си цяла в мъгли.

Моите чувства - планински хребети,

отгоре с балдахин от синева.

Нямам по-свидна любов от тебе,

моя любима, моя единствена планина.

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??