Планина
Планина
Тя сутрин в прозореца ми изгрява,
с мен е до самия край на деня.
Чувствам я като сърцето отляво,
моя, както е моя кръвта.
Вятър щом в горите засвири,
щом ми закимат зелени елите,
Орфей сякаш отново намира
вдън земята своята Евридика.
Гледаме се, без да продумаме.
Отдалеч ù подавам моята длан,
отдалеч докосвам влажната шума:
Здравей, мой обичан балкан!
Аз те нося у себе си непрекъснато -
с пътеките, с изворната вода,
с билките, които вчера откъснах,
с надвисналата над теб луна.
В гърдите ми искрят твоите водопади,
пеят славеи, стъпват сърни,
твоят сняг стига чак до прага ми,
щом съм тъжна, ти си цяла в мъгли.
Моите чувства - планински хребети,
отгоре с балдахин от синева.
Нямам по-свидна любов от тебе,
моя любима, моя единствена планина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
