24 jun 2009, 18:50

Планината

  Poesía
1.1K 0 2


Тя те чака търпеливо
с  ѝзпитите си нелесни:
с целия товар по себе си
да запазиш равновесие.

Лоша мисъл ако мерне -
с дъжд и вятър те облива
и безмилостно наказва
всяко стъпване накриво.

Но когато ѝ докажеш
верността си - без остатък,
вдига отведнъж мъглите
и те гледа с езерата.

И когато си далече,
Планината се сбогува
с думи простички: - Човече!
Вече знаеш колко струваш!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...