Планината
Тя те чака търпеливо
с ѝзпитите си нелесни:
с целия товар по себе си
да запазиш равновесие.
Лоша мисъл ако мерне -
с дъжд и вятър те облива
и безмилостно наказва
всяко стъпване накриво.
Но когато ѝ докажеш
верността си - без остатък,
вдига отведнъж мъглите
и те гледа с езерата.
И когато си далече,
Планината се сбогува
с думи простички: - Човече!
Вече знаеш колко струваш!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Белчев Все права защищены
, верността
