Jun 24, 2009, 6:50 PM

Планината 

  Poetry
785 0 2


Тя те чака търпеливо
с  ѝзпитите си нелесни:
с целия товар по себе си
да запазиш равновесие.

Лоша мисъл ако мерне -
с дъжд и вятър те облива
и безмилостно наказва
всяко стъпване накриво.

Но когато ѝ докажеш
верността си - без остатък,
вдига отведнъж мъглите
и те гледа с езерата.

И когато си далече,
Планината се сбогува
с думи простички: - Човече!
Вече знаеш колко струваш!...

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??