Тя те чака търпеливо
с ѝзпитите си нелесни:
с целия товар по себе си
да запазиш равновесие.
Лоша мисъл ако мерне -
с дъжд и вятър те облива
и безмилостно наказва
всяко стъпване накриво.
Но когато ѝ докажеш
верността си - без остатък,
вдига отведнъж мъглите
и те гледа с езерата.
И когато си далече,
Планината се сбогува
с думи простички: - Човече!
Вече знаеш колко струваш!...
© Александър Белчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
, верността