22 jun 2010, 10:20

Планински валс 

  Poesía » Del paisaje
562 0 0

Шумят листата,

шумата в гората;

потоци, ручeи бистри,

скачат по канари сребристи.

 

Горе в планините,

сред тишината на елите,

безпирно пеят ни душите,

омаяни от красотите.

 

И радост блика

от красотите на планините,

от слънчевите жита,

до студената планинска вода.

 

        *      *     *

 

Свирепи бури вият се там,

непоколебим остава  той,

едничък сред простора син,

извил се върхът бледосив!

 

И несретно еделвайсче,

кацнало кат орел,

по стръмния скален рид, 

гледа ни жално то от високо!

© Венцислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??