Планински валс
Шумят листата,
шумата в гората;
потоци, ручeи бистри,
скачат по канари сребристи.
Горе в планините,
сред тишината на елите,
безпирно пеят ни душите,
омаяни от красотите.
И радост блика
от красотите на планините,
от слънчевите жита,
до студената планинска вода.
* * *
Свирепи бури вият се там,
непоколебим остава той,
едничък сред простора син,
извил се върхът бледосив!
И несретно еделвайсче,
кацнало кат орел,
по стръмния скален рид,
гледа ни жално то от високо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Илиев Всички права запазени