22.06.2010 г., 10:20

Планински валс

839 0 0

Шумят листата,

шумата в гората;

потоци, ручeи бистри,

скачат по канари сребристи.

 

Горе в планините,

сред тишината на елите,

безпирно пеят ни душите,

омаяни от красотите.

 

И радост блика

от красотите на планините,

от слънчевите жита,

до студената планинска вода.

 

        *      *     *

 

Свирепи бури вият се там,

непоколебим остава  той,

едничък сред простора син,

извил се върхът бледосив!

 

И несретно еделвайсче,

кацнало кат орел,

по стръмния скален рид, 

гледа ни жално то от високо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...