Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят
онзи връх, подпрял небето –
сякаш е Атлас. И спорят
как да му пленят сърцето.
Нощем по върхари лази
пътят млечен на звездите.
Цялата Вселена пази
само бели лунни стихове.
Може ли да е вълшебно
звънкото планинско утро?
Уж съвсем обикновено,
но най-сигурното "утре".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
