Планинско
Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят
онзи връх, подпрял небето –
сякаш е Атлас. И спорят
как да му пленят сърцето.
Нощем по върхари лази
пътят млечен на звездите.
Цялата Вселена пази
само бели лунни стихове.
Може ли да е вълшебно
звънкото планинско утро?
Уж съвсем обикновено,
но най-сигурното "утре".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
