Планинско

ДИС (Деа)
285 6491

28.10.2018 г., 0:56 ч.

Поезия

487 1 2

Прах от слънцето полепва

по очите прегоряли

на скалите. И отеква

ехо от легенди стари.

Скритите пътеки гонят

онзи връх, подпрял небето –

сякаш е Атлас. И спорят

как да му пленят сърцето.

Нощем по върхари лази

пътят млечен на звездите.

Цялата Вселена пази

само бели лунни стихове.

Може ли да е вълшебно

звънкото планинско утро?

Уж съвсем обикновено,

но най-сигурното "утре".

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.