Планинско
Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят
онзи връх, подпрял небето –
сякаш е Атлас. И спорят
как да му пленят сърцето.
Нощем по върхари лази
пътят млечен на звездите.
Цялата Вселена пази
само бели лунни стихове.
Може ли да е вълшебно
звънкото планинско утро?
Уж съвсем обикновено,
но най-сигурното "утре".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
