ДИС (Деа)
298 6687
28 окт. 2018 г., 00:56

Планинско 

  Поэзия
538 1 2

Прах от слънцето полепва 

по очите прегоряли 

на скалите. И отеква 

ехо от легенди стари. 

 

Скритите пътеки гонят 

онзи връх, подпрял небето –

сякаш е Атлас. И спорят 

как да му пленят сърцето. 

 

Нощем по върхари лази 

пътят млечен на звездите.

Цялата Вселена пази 

само бели лунни стихове. 

 

Може ли да е вълшебно 

звънкото планинско утро?

Уж съвсем обикновено, 

но най-сигурното "утре".

 

 

 

 

© Деа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??