Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят
онзи връх, подпрял небето –
сякаш е Атлас. И спорят
как да му пленят сърцето.
Нощем по върхари лази
пътят млечен на звездите.
Цялата Вселена пази
само бели лунни стихове.
Може ли да е вълшебно
звънкото планинско утро?
Уж съвсем обикновено,
но най-сигурното "утре".
© Деа All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
