17 sept 2015, 21:34

Пластелин

  Poesía
861 0 0

Сутринта ще хвърля сянка,

вечер залезът ще свети.

А денят се губи в хаоса

от танцуващи планети.

 

Сигурно из тях живеят

пластелинени човеци,

също като нас се питат

сам-сами ли са навеки.

 

Сигурно и те забравят,

че е трудно да признаеш

колко много си получил,

без дори да пожелаеш.

 

Сигурно и те познават

болест, мъка и страдание.

Ако другиго застигнат,

тръпнат в сладко зложелание.

 

Нощем портите залостват.

„Нека лампите да светят!“

Вечно от страха си бягат

и предвиждат всеки екот.

 

А накрая, уморени,

лягат във пръстта студена.

И тела принасят в жертва

на свирепата вселена.

 

В танц на хиляди планети,

в пластелинената вечност,

как тъй, без да сме човеци,

да очакваме човечност?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...