Днес съм тук такава, каквато ме правят.
Животът в неясни модели ни е изваял.
Пластелинени фигури с човешки души -
всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...
Пластелинен човек се изправям смутена
и се лутам безмълвна, студена.
С последни сили изправям глава -
пластелинени хора, запазете поне това!
© Събина Стефанова Todos los derechos reservados