Nov 28, 2010, 11:00 AM

Пластелинен човек

716 0 0

П Л А С Т Е Л И Н Е Н    Ч О В Е К

 

 

Днес съм тук такава, каквато ме правят.

Животът в неясни модели ни е изваял.

Пластелинени фигури с човешки души -

всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...

 

Пластелинен човек се изправям смутена

и се лутам безмълвна, студена.

С последни сили изправям глава -

пластелинени хора, запазете поне това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...