Nov 28, 2010, 11:00 AM

Пластелинен човек 

  Poetry » Phylosophy
588 0 0
Днес съм тук такава, каквато ме правят.
Животът в неясни модели ни е изваял.
Пластелинени фигури с човешки души -
всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...
Пластелинен човек се изправям смутена
и се лутам безмълвна, студена.
С последни сили изправям глава -
пластелинени хора, запазете поне това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??