Nov 28, 2010, 11:00 AM

Пластелинен човек 

  Poetry » Phylosophy
538 0 0

П Л А С Т Е Л И Н Е Н    Ч О В Е К

 

 

Днес съм тук такава, каквато ме правят.

Животът в неясни модели ни е изваял.

Пластелинени фигури с човешки души -

всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...

 

Пластелинен човек се изправям смутена

и се лутам безмълвна, студена.

С последни сили изправям глава -

пластелинени хора, запазете поне това!

© Събина Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??