28.11.2010 г., 11:00 ч.

Пластелинен човек 

  Поезия » Философска
587 0 0
Днес съм тук такава, каквато ме правят.
Животът в неясни модели ни е изваял.
Пластелинени фигури с човешки души -
всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...
Пластелинен човек се изправям смутена
и се лутам безмълвна, студена.
С последни сили изправям глава -
пластелинени хора, запазете поне това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Стефанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??