24 feb 2017, 9:46

Пластмасова агония 

  Poesía » Verso libre
603 0 0
Любимата ми химикалка
е до болка влюбена
в дневника ми.
Иска само да пиша,
за да бъде близо до него.
С всяко изминало писание
мастилото ѝ намалява,
но продължава
да се разлива по страниците му.
Главата ме цепи.
Изтощена съм физически и психически,
като за стотина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??