24 февр. 2017 г., 09:46

Пластмасова агония 

  Поэзия » Свободный стих
604 0 0
Любимата ми химикалка
е до болка влюбена
в дневника ми.
Иска само да пиша,
за да бъде близо до него.
С всяко изминало писание
мастилото ѝ намалява,
но продължава
да се разлива по страниците му.
Главата ме цепи.
Изтощена съм физически и психически,
като за стотина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Все права защищены

Предложения
: ??:??