Пледоария пред живота
Пиши, животе, още ме издрасквай,
оставяй смъртни белези по мен.
Крещи и мойте листи ти разкъсвай,
изгаряйки душата ми във плен.
Бъди, животе, ала още искай!
Отмивай скришом кървите по теб.
На ,,слабите’’ си ти гнева изливай,
със камъни ги мачкай ден след ден.
Заспи, животе. С ,,винаги’’ заспивай!
Не искаш ти изписания ми роман.
Но като зъл читател се надсмивай,
посмей се над едничкия ми срам.
Това ли си, животе? Пак си нищо.
И кой ли ще те помни там.
Дори и в битието ти блатисто,
те, жабите, ще са със златен сан.
* Оптимистите да простят песимистичния тон. Моменти на умопомрачение... доста дълги...
© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
И въпреки песимистичното, стихът е прекрасен!
Поздрави! -
И аз ти прощавам, защото знам, че има много оптимизъм в душата ти!
Поздрави за силния стих!
-
Може да е песимистичен стихът ти,но съм убедена че ти не си песимист. Песизмизмът е тъмният фон на оптимизма и в малки дози е даже полезен...Поздрави и от мен.
Многог си талантлива.Продължавай да пишеш!!! -
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Д. Дебелянов -
Няма истински оптимист или песимист, никой не може да ме убеди!
Във всеки има по малко и песимизъм.
Прегръдки за хубавия стих! -
...Аз съм невероятен оптимист!Прощавам ти тона,заради силата на стиха!Хареса ми!Поздравявам те!...
-
Браво, Скитнице, хареса ми! Нека още те пише и изписва живота, задраскването да изчезваи листите ти- нека никой не разкъсва, че ние чакаме те, Ходеща със вятър!
Заспиваме-до вечното, живеем незапомнено, но колко пясък имат стъпките ни в онзи приказен часовник?... Питам с много обич -
Харесах, малко песимизъм не е вреден за оптимиста, ама малко само ей
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
