Пледоария пред живота
Пиши, животе, още ме издрасквай,
оставяй смъртни белези по мен.
Крещи и мойте листи ти разкъсвай,
изгаряйки душата ми във плен.
Бъди, животе, ала още искай!
Отмивай скришом кървите по теб.
На ,,слабите’’ си ти гнева изливай,
със камъни ги мачкай ден след ден.
Заспи, животе. С ,,винаги’’ заспивай!
Не искаш ти изписания ми роман.
Но като зъл читател се надсмивай,
посмей се над едничкия ми срам.
Това ли си, животе? Пак си нищо.
И кой ли ще те помни там.
Дори и в битието ти блатисто,
те, жабите, ще са със златен сан.
* Оптимистите да простят песимистичния тон. Моменти на умопомрачение... доста дълги...
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
