Мразя твоите очи -
тъй студени са и зли!
Тъмнината им ме завладява
и ме кара да остана.
Душата ми е пленница нещастна,
Ти взема я, тя - угасна!
Сърцето в мене бие бавно -
от лед сега е то сковано.
Как искам ти да си далече!
Как искам да не плача вече!
Как искам да ме освободиш!
Как искам по пътя си да си вървиш!
© Марина Братанова Todos los derechos reservados
Поздрав!