Мразя твоите очи -
тъй студени са и зли!
Тъмнината им ме завладява
и ме кара да остана.
Душата ми е пленница нещастна,
Ти взема я, тя - угасна!
Сърцето в мене бие бавно -
от лед сега е то сковано.
Как искам ти да си далече!
Как искам да не плача вече!
Как искам да ме освободиш!
Как искам по пътя си да си вървиш!
© Марина Братанова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
