20 nov 2009, 11:22

Пленница

  Poesía
753 0 4

                                                                             Будва, Черна гора, 2005 г

 

 

 

На плажа съм

и камъни цветни събирам.

Да бъдат красиви

с рисунки и знаци подбирам.

Просторът ме грабва,

душата ми в радост прелива,

морето безкрайно

с небето в целувка се слива.

 

Отмествам взор, поглеждам

планините до плажа -

красота неземна,

как да я разкажа?!

Скали, а върху тях

поляни, с мъх обвити,

къщичките бели

в планината свити.

Цъфнали дървета

с пухкави премени,

сякаш на хоро са

моми засмени.

 

По света тъй дълго бродих,

красота събрах,

по-голяма хубост

нийде не видях!

Все натам аз тръгвам,

наяве и сън,

нищо не ме спира -

ни бури, ни гръм...

Всяка нощ пътувам,

доде очи Бог не затвори,

ПЛЕННИЦА там останах,

прикована с тежки окови...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...