20 nov 2009, 11:22

Пленница

  Poesía
752 0 4

                                                                             Будва, Черна гора, 2005 г

 

 

 

На плажа съм

и камъни цветни събирам.

Да бъдат красиви

с рисунки и знаци подбирам.

Просторът ме грабва,

душата ми в радост прелива,

морето безкрайно

с небето в целувка се слива.

 

Отмествам взор, поглеждам

планините до плажа -

красота неземна,

как да я разкажа?!

Скали, а върху тях

поляни, с мъх обвити,

къщичките бели

в планината свити.

Цъфнали дървета

с пухкави премени,

сякаш на хоро са

моми засмени.

 

По света тъй дълго бродих,

красота събрах,

по-голяма хубост

нийде не видях!

Все натам аз тръгвам,

наяве и сън,

нищо не ме спира -

ни бури, ни гръм...

Всяка нощ пътувам,

доде очи Бог не затвори,

ПЛЕННИЦА там останах,

прикована с тежки окови...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...