Пленница
Будва, Черна гора, 2005 г
На плажа съм
и камъни цветни събирам.
Да бъдат красиви
с рисунки и знаци подбирам.
Просторът ме грабва,
душата ми в радост прелива,
морето безкрайно
с небето в целувка се слива.
Отмествам взор, поглеждам
планините до плажа -
красота неземна,
как да я разкажа?!
Скали, а върху тях
поляни, с мъх обвити,
къщичките бели
в планината свити.
Цъфнали дървета
с пухкави премени,
сякаш на хоро са
моми засмени.
По света тъй дълго бродих,
красота събрах,
по-голяма хубост
нийде не видях!
Все натам аз тръгвам,
наяве и сън,
нищо не ме спира -
ни бури, ни гръм...
Всяка нощ пътувам,
доде очи Бог не затвори,
ПЛЕННИЦА там останах,
прикована с тежки окови...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Toshich Все права защищены
