25 jun 2008, 11:36

Пленник

  Poesía
812 0 8
Затвориха го. Гордият сокол
в позорен пленник тежко се превърна.
Изсъхна не един дървесен ствол -
видя гората - няма да се върне.
Какво, че има клетка от сребро,
че хранят го и с радост го показват...
Пречупиха едното му крило -
неистовата воля се наказва.
Сега е сам. Обронил е глава,
отчаян зов е само свободата.
На птиците са дадени крила,
за да летят, а той е до стената.
Чело удари в хладния метал,
видя небе през здравата решетка.
Просторът - своя вечен идеал
с копнеж ще гледа, само че от клетка.

Затворът не прие. Сломен умря.
Отлитна му душата към небето.
Соколът брани свойта свобода,
а губи ли я - плаща със сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няколко пъти чета този стих и не намирам думи...Аплодисменти, Вики!!!
  • Невероятен стих!!! Поздравления, Вики!!!
  • Лети Соколът даже с мисълта
    платил за свободата със сърцето
    духът му ще лети из вечността
    сред "синевата" на небитието......

    Страхотия е! Комплименти!
  • Свобода или смърт!
    В това стихотворение личи, че това е общо вселенски принцип!
  • Силно!
    Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...