Пленник
Затвориха го. Гордият сокол
в позорен пленник тежко се превърна.
Изсъхна не един дървесен ствол -
видя гората - няма да се върне.
Какво, че има клетка от сребро,
че хранят го и с радост го показват...
Пречупиха едното му крило -
неистовата воля се наказва.
Сега е сам. Обронил е глава,
отчаян зов е само свободата.
На птиците са дадени крила,
за да летят, а той е до стената.
Чело удари в хладния метал,
видя небе през здравата решетка.
Просторът - своя вечен идеал
с копнеж ще гледа, само че от клетка.
Затворът не прие. Сломен умря.
Отлитна му душата към небето.
Соколът брани свойта свобода,
а губи ли я - плаща със сърцето.
в позорен пленник тежко се превърна.
Изсъхна не един дървесен ствол -
видя гората - няма да се върне.
Какво, че има клетка от сребро,
че хранят го и с радост го показват...
Пречупиха едното му крило -
неистовата воля се наказва.
Сега е сам. Обронил е глава,
отчаян зов е само свободата.
На птиците са дадени крила,
за да летят, а той е до стената.
Чело удари в хладния метал,
видя небе през здравата решетка.
Просторът - своя вечен идеал
с копнеж ще гледа, само че от клетка.
Затворът не прие. Сломен умря.
Отлитна му душата към небето.
Соколът брани свойта свобода,
а губи ли я - плаща със сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
