Затвориха го. Гордият сокол в позорен пленник тежко се превърна. Изсъхна не един дървесен ствол - видя гората - няма да се върне. Какво, че има клетка от сребро, че хранят го и с радост го показват... Пречупиха едното му крило - неистовата воля се наказва. Сега е сам. Обронил е глава, отчаян зов е само свободата. На птиците са дадени крила, за да летят, а той е до стената. Чело удари в хладния метал, видя небе през здравата решетка. Просторът - своя вечен идеал с копнеж ще гледа, само че от клетка.
Затворът не прие. Сломен умря. Отлитна му душата към небето. Соколът брани свойта свобода, а губи ли я - плаща със сърцето.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.