Jun 25, 2008, 11:36 AM

Пленник 

  Poetry
626 0 8
Затвориха го. Гордият сокол
в позорен пленник тежко се превърна.
Изсъхна не един дървесен ствол -
видя гората - няма да се върне.
Какво, че има клетка от сребро,
че хранят го и с радост го показват...
Пречупиха едното му крило -
неистовата воля се наказва.
Сега е сам. Обронил е глава,
отчаян зов е само свободата.
На птиците са дадени крила,
за да летят, а той е до стената.
Чело удари в хладния метал,
видя небе през здравата решетка.
Просторът - своя вечен идеал
с копнеж ще гледа, само че от клетка.

Затворът не прие. Сломен умря.
Отлитна му душата към небето.
Соколът брани свойта свобода,
а губи ли я - плаща със сърцето.

© Вики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няколко пъти чета този стих и не намирам думи...Аплодисменти, Вики!!!
  • Невероятен стих!!! Поздравления, Вики!!!
  • Лети Соколът даже с мисълта
    платил за свободата със сърцето
    духът му ще лети из вечността
    сред "синевата" на небитието......

    Страхотия е! Комплименти!
  • Свобода или смърт!
    В това стихотворение личи, че това е общо вселенски принцип!
  • Силно!
    Поздравления!
  • "неистовата воля се наказва"

    Силен свободолюбив стих!
    Поздрав,Вики!
  • Красива притча за свободен дух.
    За хората до болка се отнася.
    Живота в клетка е студен и сух...
    Финала като припев ми приглася...
  • Емблема си на волността и свободата...
Random works
: ??:??