Срещнах те, поисках те. Намери си друга, замълчах. Изчаках, бях търпелива, но не дочаках. Разделихте се, но аз намерих друг. Трябваше ли да седя в съмота?! Обърна ми гръб, без да ме изслушаш. Не пожела да ме разбереш. Послуша хорското мнение и ме обвини е толкова много лъжи. Обвини ме, че съм си играла с теб. Игра ли е, че почувствах нужда от теб?! Сега не ме поглеждаш. Не знам как да променя мнението ти. Оправдания имам, но ти не искаш да ги чуеш. Трябва да погледнеш в очите ми, навътре. Те ще ти покажат, че не съм такъв човек, какъвто ме изкараха приятелите ти, но къде да те срещна и да ти покажа истината? Едно ми остава - да следвам мисълта, че истината рано или късно излиза наяве.