Sep 2, 2006, 11:24 PM

Плетеница

  Poetry
1.3K 0 0
Срещнах те, поисках те.
Намери си друга, замълчах.
Изчаках, бях търпелива, но не дочаках.
Разделихте се, но аз намерих друг.
Трябваше ли да седя в съмота?!
Обърна ми гръб, без да ме изслушаш.
Не пожела да ме разбереш.
Послуша хорското мнение
и ме обвини е толкова много лъжи.
Обвини ме, че съм си играла с теб.
Игра ли е, че почувствах нужда от теб?!
Сега не ме поглеждаш.
Не знам как да променя мнението ти.
Оправдания имам, но ти не искаш да ги чуеш.
Трябва да погледнеш в очите ми, навътре.
Те ще ти покажат, че не съм такъв човек,
какъвто ме изкараха приятелите ти,
но къде да те срещна и да ти покажа истината?
Едно ми остава - да следвам мисълта, че
истината рано или късно излиза наяве.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...