2.09.2006 г., 23:24

Плетеница

1.3K 0 0
Срещнах те, поисках те.
Намери си друга, замълчах.
Изчаках, бях търпелива, но не дочаках.
Разделихте се, но аз намерих друг.
Трябваше ли да седя в съмота?!
Обърна ми гръб, без да ме изслушаш.
Не пожела да ме разбереш.
Послуша хорското мнение
и ме обвини е толкова много лъжи.
Обвини ме, че съм си играла с теб.
Игра ли е, че почувствах нужда от теб?!
Сега не ме поглеждаш.
Не знам как да променя мнението ти.
Оправдания имам, но ти не искаш да ги чуеш.
Трябва да погледнеш в очите ми, навътре.
Те ще ти покажат, че не съм такъв човек,
какъвто ме изкараха приятелите ти,
но къде да те срещна и да ти покажа истината?
Едно ми остава - да следвам мисълта, че
истината рано или късно излиза наяве.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....