10 dic 2023, 22:34  

Плевен

  Poesía » Civil
614 1 0

Раята стенеше сред мъка,

сякаш беше в самия пъкъл!

Хиляди загинаха в борбата,

за да се постигне свободата!

 

Чуй ти сега, бедни народе,

извода от тоз миг съдбовен,

чети за опита, за мъдростта,

лесно не се променя света!

 

С болка и с пот на челото

само се постига доброто!

Слънце огря нашата родина,

помнете и кой за нас загина!

 

Без борба успехи за нас няма,

това е изводът от тази драма,

България обичайте, една е тя,

благодарим и на вас, руски братя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...