Раята стенеше сред мъка,
сякаш беше в самия пъкъл!
Хиляди загинаха в борбата,
за да се постигне свободата!
Чуй ти сега, бедни народе,
извода от тоз миг съдбовен,
чети за опита, за мъдростта,
лесно не се променя света!
С болка и с пот на челото
само се постига доброто!
Слънце огря нашата родина,
помнете и кой за нас загина!
Без борба успехи за нас няма,
това е изводът от тази драма,
България обичайте, една е тя,
благодарим и на вас, руски братя!
© Георги All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
