28 abr 2006, 17:54

Площад „Wazrazdane” Езикът, в който ме няма

  Poesía
1.4K 0 3
Площад „Wazrazdane”
Езикът, в който ме няма

На ежедневни ангели и нощни пеперуди силуетите
разхожда обедното слънце на площад „Възраждане”,
жега – потят се застарелите моми, госпожиците,
жега – мокри сънища, попиват оглупелите поети.

На третата плочка,
малко преди да си тръгнеш,
ще ме познаеш.

Телосложение – по-скоро дебело
поглед – дълбоко забит в деколтето ти
и сълзи, и сълзи, и... сълзи.

Някъде по главата,
ако в рогата привидиш крила,
недей ги обгрижва, използвай ги

/страстта вече е без значение
думите пре-правят нещата/

Пък да си спретнем едно хвърчило -
твоите слаби ангели,
моите библейски крила
/от Спасителя взети на заем/
и любовта, любовта /ни/ на вятъра...

- Летиме!
- Накъде, скъпи приятелю?
- На майната му, госпожице...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...