Площад „Wazrazdane” Езикът, в който ме няма
Площад „Wazrazdane”
Езикът, в който ме няма
На ежедневни ангели и нощни пеперуди силуетите
разхожда обедното слънце на площад „Възраждане”,
жега – потят се застарелите моми, госпожиците,
жега – мокри сънища, попиват оглупелите поети.
На третата плочка,
малко преди да си тръгнеш,
ще ме познаеш.
Телосложение – по-скоро дебело
поглед – дълбоко забит в деколтето ти
и сълзи, и сълзи, и... сълзи.
Някъде по главата,
ако в рогата привидиш крила,
недей ги обгрижва, използвай ги
/страстта вече е без значение
думите пре-правят нещата/
Пък да си спретнем едно хвърчило -
твоите слаби ангели,
моите библейски крила
/от Спасителя взети на заем/
и любовта, любовта /ни/ на вятъра...
- Летиме!
- Накъде, скъпи приятелю?
- На майната му, госпожице...
Езикът, в който ме няма
На ежедневни ангели и нощни пеперуди силуетите
разхожда обедното слънце на площад „Възраждане”,
жега – потят се застарелите моми, госпожиците,
жега – мокри сънища, попиват оглупелите поети.
На третата плочка,
малко преди да си тръгнеш,
ще ме познаеш.
Телосложение – по-скоро дебело
поглед – дълбоко забит в деколтето ти
и сълзи, и сълзи, и... сълзи.
Някъде по главата,
ако в рогата привидиш крила,
недей ги обгрижва, използвай ги
/страстта вече е без значение
думите пре-правят нещата/
Пък да си спретнем едно хвърчило -
твоите слаби ангели,
моите библейски крила
/от Спасителя взети на заем/
и любовта, любовта /ни/ на вятъра...
- Летиме!
- Накъде, скъпи приятелю?
- На майната му, госпожице...
© Иван Илиев All rights reserved.
