Площад „Wazrazdane”
Езикът, в който ме няма
На ежедневни ангели и нощни пеперуди силуетите
разхожда обедното слънце на площад „Възраждане”,
жега – потят се застарелите моми, госпожиците,
жега – мокри сънища, попиват оглупелите поети.
На третата плочка,
малко преди да си тръгнеш,
ще ме познаеш.
Телосложение – по-скоро дебело
поглед – дълбоко забит в деколтето ти
и сълзи, и сълзи, и... сълзи. ...