10 abr 2018, 10:51

По „Аз съм никоя, а вие кои сте?“

  Poesía » Otra
525 0 0

По „Аз съм никоя, а вие кои сте?“

от Андромаха (Белла)

На Емили Дикинсън

 

Аз съм никоя, а вие кои сте?
Вавилонската кула докоснала Бог?
Високо издигнати, ниско пълзите
възседнали своя мираж бързоног.

 

Аз съм никоя, а вие кои сте?
Мръсните ризи кой ви изпра?
В граал да ви къпят, пак ще воните
на вашата чисто-човешка душа.

 

От кал сме направени, за да сме никой,
да помним, че всички сме равни в калта -
еднакво желани, еднакво обичани,
родени еднакво, еднакви в смъртта.

 

Хубаво е някой да се разгневи

и не приема злините безучастно.

Но казваме ли:

- В огледалото се погледни

и защо се случва ще ти стане ясно!“

 

Днес пред хора вече е модерно

да осъждаш злото пламенно и страстно,

докато през миналите векове

без църковно одобрение било опасно!

 

Нека за делата си да отговаряме

и не отричаме допуснати грешки.

Сред кал съвестта да не заравяме

за да ни напомня минало човешко. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...