По „Аз съм никоя, а вие кои сте?“

от Андромаха (Белла)

На Емили Дикинсън

Аз съм никоя, а вие кои сте?
Вавилонската кула докоснала Бог?
Високо издигнати, ниско пълзите
възседнали своя мираж бързоног.

Аз съм никоя, а вие кои сте?
Мръсните ризи кой ви изпра?
В граал да ви къпят, пак ще воните
на вашата чисто-човешка душа.

От кал сме направени, за да сме никой,
да помним, че всички сме равни в калта -
еднакво желани, еднакво обичани,
родени еднакво, еднакви в смъртта.

Хубаво е някой да се разгневи

и не приема злините безучастно.

Но казваме ли:

- В огледалото се погледни

и защо се случва ще ти стане ясно!“

Днес пред хора вече е модерно

да осъждаш злото пламенно и страстно,

докато през миналите векове

без църковно одобрение било опасно!

Нека за делата си да отговаряме

и не отричаме допуснати грешки.

Сред кал съвестта да не заравяме

за да ни напомня минало човешко.