10 feb 2008, 9:57

По белия лист 

  Poesía » De amor
607 0 7

По листа бял криволича

и редя думи безброй,

химикалът по него си тича,

думи- дъжд върху облак. Порой!

 

Полюлеят огрява над мене.

Аз - присвила очите за сън.

Пак проблясват моменти за тебе,

пак е тихо, дори и навън.

 

С нови сили започвам да пиша,

а сърцето тупти ли, тупти.

Листът потъмнява, но диша,

в него обич безкрайна пламти.

 

А душата ми с него се слива

и оглеждам се като в огледало.

Този извор вълшебен прелива.

Спирам тук... и пак отначало.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??