10.02.2008 г., 9:57 ч.

По белия лист 

  Поезия » Любовна
628 0 7

По листа бял криволича

и редя думи безброй,

химикалът по него си тича,

думи- дъжд върху облак. Порой!

 

Полюлеят огрява над мене.

Аз - присвила очите за сън.

Пак проблясват моменти за тебе,

пак е тихо, дори и навън.

 

С нови сили започвам да пиша,

а сърцето тупти ли, тупти.

Листът потъмнява, но диша,

в него обич безкрайна пламти.

 

А душата ми с него се слива

и оглеждам се като в огледало.

Този извор вълшебен прелива.

Спирам тук... и пак отначало.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??