По листа бял криволича
и редя думи безброй,
химикалът по него си тича,
думи- дъжд върху облак. Порой!
Полюлеят огрява над мене.
Аз - присвила очите за сън.
Пак проблясват моменти за тебе,
пак е тихо, дори и навън.
С нови сили започвам да пиша,
а сърцето тупти ли, тупти.
Листът потъмнява, но диша,
в него обич безкрайна пламти.
А душата ми с него се слива
и оглеждам се като в огледало.
Този извор вълшебен прелива.
Спирам тук... и пак отначало.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Благодаря ви.Радвам се, че ви е харесал askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
