По Борис Христов
ПО БОРИС ХРИСТОВ
Аз често чувам песните на твоя Вечерен тромпет
и пред Честния ти кръст си нареждам искрено молитвите,
та белким Бог и от мене да стори разпънат поет
или да ме хвърли от непотребност във нищото...
Където ще мине оная вълшебна богородилка Мария,
за да ме върне отново и вечно на живите.
Но дали тромпетът ми ще спре от омраза и злоба да вие,
или обич и прошка с такава любов ще засвири, та
ще зачертаят с пръсти Честни кръстове хората
и ще преглътнат незаслужено споходилите ги обиди?
Как искам да стисна за мръсната морда историята,
а после сам и щастлив от света да си ида!
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
пурко, няма да те коментирам повече
да не се случи нещо да не ми хареса - кипналите ти нерви мигом ще те доведат агресивен при мен
което е жалко
но, ако се отдам на тази емоция - трябва цял един ....свят да приема за жалък
със здраве, последно присъствие при теб, обещавам!
-
Вълнуващ и силен стих!
-
"Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим." Б.Христов
Поздрави Геле. -
Имам слабост към стиховете ти!
-
обич и прошка с такава любов ще засвири тромпетът ти, Пурко. Вече го чувам как оглася света и го лекува. Позравления за истинския стих, приятелю.
-
!!!
-
Впечатли ме поантата...
-
Силно! Поздрав!
-
да, силно е
-
много сбъркан и спънат ритъм, особено към края
обаче пак носи заряд
интересно... може това усещане да ми се дължи на прекомерната ми обич към същия
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Беше много мила.
Пък аз, ако те срещна пак по пътя,
сигурно не ще те подмина,
а ще ти изсвиря на тромпета
песничката за невзрачните поети.