13 июл. 2011 г., 23:03

По Борис Христов

1.3K 0 11

 

ПО БОРИС ХРИСТОВ

 

 

Аз често чувам песните на твоя Вечерен тромпет

и пред Честния ти кръст си нареждам искрено молитвите,

та белким Бог и от мене да стори разпънат поет

или да ме хвърли от непотребност във нищото...

 

Където ще мине оная вълшебна богородилка Мария,

за да ме върне отново и вечно на живите.

Но дали тромпетът ми ще спре от омраза и злоба да вие,

или обич и прошка с такава любов ще засвири, та

 

ще зачертаят с пръсти Честни кръстове хората

и ще преглътнат незаслужено споходилите ги обиди?

Как искам да стисна за мръсната морда историята,

а после сам и щастлив от света да си ида!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти.
    Беше много мила.
    Пък аз, ако те срещна пак по пътя,
    сигурно не ще те подмина,
    а ще ти изсвиря на тромпета
    песничката за невзрачните поети.
  • пурко, няма да те коментирам повече

    да не се случи нещо да не ми хареса - кипналите ти нерви мигом ще те доведат агресивен при мен

    което е жалко
    но, ако се отдам на тази емоция - трябва цял един ....свят да приема за жалък

    със здраве, последно присъствие при теб, обещавам!

  • Вълнуващ и силен стих!
  • "Трябва да свиря в глухата вечер,
    докато не дочуя към мене да иде
    гласът на хиляда тромпета далечни.
    Или на някой архангел невидим." Б.Христов

    Поздрави Геле.
  • Имам слабост към стиховете ти!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....