13 июл. 2011 г., 23:03

По Борис Христов 

  Поэзия
1145 0 11

 

ПО БОРИС ХРИСТОВ

 

 

Аз често чувам песните на твоя Вечерен тромпет

и пред Честния ти кръст си нареждам искрено молитвите,

та белким Бог и от мене да стори разпънат поет

или да ме хвърли от непотребност във нищото...

 

Където ще мине оная вълшебна богородилка Мария,

за да ме върне отново и вечно на живите.

Но дали тромпетът ми ще спре от омраза и злоба да вие,

или обич и прошка с такава любов ще засвири, та

 

ще зачертаят с пръсти Честни кръстове хората

и ще преглътнат незаслужено споходилите ги обиди?

Как искам да стисна за мръсната морда историята,

а после сам и щастлив от света да си ида!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти.
    Беше много мила.
    Пък аз, ако те срещна пак по пътя,
    сигурно не ще те подмина,
    а ще ти изсвиря на тромпета
    песничката за невзрачните поети.
  • пурко, няма да те коментирам повече

    да не се случи нещо да не ми хареса - кипналите ти нерви мигом ще те доведат агресивен при мен

    което е жалко
    но, ако се отдам на тази емоция - трябва цял един ....свят да приема за жалък

    със здраве, последно присъствие при теб, обещавам!

  • Вълнуващ и силен стих!
  • "Трябва да свиря в глухата вечер,
    докато не дочуя към мене да иде
    гласът на хиляда тромпета далечни.
    Или на някой архангел невидим." Б.Христов

    Поздрави Геле.
  • Имам слабост към стиховете ти!
  • обич и прошка с такава любов ще засвири тромпетът ти, Пурко. Вече го чувам как оглася света и го лекува. Позравления за истинския стих, приятелю.
  • !!!
  • Впечатли ме поантата...
  • Силно! Поздрав!
  • да, силно е
  • много сбъркан и спънат ритъм, особено към края

    обаче пак носи заряд

    интересно... може това усещане да ми се дължи на прекомерната ми обич към същия

Предложения
: ??:??