По Ботев
ПО БОТЕВ
Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече?
За Бога,
аз не мога да заспя.
И си говоря сам
с луната,
с ветровете,
а тя не свети,
нито проговарят лесовете.
Аз съм сам.
И след толкова приятели,
и след буйни празненства
в душата ми
единствени светят
детето ми
и моята жена.
Аз съм сам.
И с болка пиша:
"Мила ми Венето..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
