24 oct 2009, 0:32

По Ботев 

  Poesía
531 0 8

ПО БОТЕВ


Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече?
За Бога,
аз не мога да заспя.
И си говоря сам
с луната,
с ветровете,
а тя не свети,
нито проговарят лесовете.
Аз съм сам.
И след толкова приятели,
и след буйни празненства
в душата ми
единствени светят
детето ми
и моята жена.
Аз съм сам.
И с болка пиша:

"Мила ми Венето..."

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??