По булевардите на нашите животи

ПО БУЛЕВАРДИТЕ НА НАШИТЕ ЖИВОТИ

Бродиш ли ти нощем още
по булевардите на нашите животи?
Или сега рисуваш ноще
онези наши приказни животи.

Дали така си се понесла
със зареян поглед някъде сама
в онази чудна синева безбрежна
- скитаща вълна в душа си прежна.

И чуваш ли отново, ако нейде ти си там -
прибоя чуваш ли на океана ?!
Оставили го бяхме с прилива голям
И отлива не доживяхме на живота “онзи” - пентаграм!

Бродиш ли ти нощем сам сама
Или разхождаш се по древните места
И знаеш ли - аз там те срещам всеки ден
Но сянка съм до тебе ноще – и ти не си без мен!

Не си без мен... само че светът изглежда изменен.
И знаеш ли за духовете в стари светове -
казват не говорели със векове,
но пресекът ли булевардите животи
въздухът настръхва и земята почва да клокочи!

Защото ти си там и аз съм ти
помним как живот начева и цъфти
Знаем цялата Вселена – пентаграм.
И знаем как душа изгаря в древен плам!

По наште булеварди запали фенерите 
да огряват път през новия живот
и да светят във червено като старо вино.
Само ние знаем че е всичко повторимо!

Ренета Първанова