Feb 24, 2015, 10:30 PM

По булевардите на нашите животи

565 0 0

ПО БУЛЕВАРДИТЕ НА НАШИТЕ ЖИВОТИ

 

Бродиш ли ти нощем още
по булевардите на нашите животи?
Или сега рисуваш ноще
онези наши приказни животи.


Дали така си се понесла
със зареян поглед някъде сама
в онази чудна синева безбрежна
- скитаща вълна в душа си прежна.

 

И чуваш ли отново, ако нейде ти си там -
прибоя чуваш ли на океана ?!
Оставили го бяхме с прилива голям
И отлива не доживяхме на живота “онзи” - пентаграм!

 

Бродиш ли ти нощем сам сама
Или разхождаш се по древните места
И знаеш ли - аз там те срещам всеки ден
Но сянка съм до тебе ноще – и ти не си без мен!

 

Не си без мен... само че светът изглежда изменен.
И знаеш ли за духовете в стари светове -
казват не говорели със векове,
но пресекът ли булевардите животи
въздухът настръхва и земята почва да клокочи!

 

Защото ти си там и аз съм ти
помним как живот начева и цъфти
Знаем цялата Вселена – пентаграм.
И знаем как душа изгаря в древен плам!

 

По наште булеварди запали фенерите 
да огряват път през новия живот
и да светят във червено като старо вино.
Само ние знаем че е всичко повторимо!

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...