Дали така си се понесла
със зареян поглед някъде сама
в онази чудна синева безбрежна
- скитаща вълна в душа си прежна.

И чуваш ли отново, ако нейде ти си там -
прибоя чуваш ли на океана ?!
Оставили го бяхме с прилива голям
И отлива не доживяхме на живота “онзи” - пентаграм!

Бродиш ли ти нощем сам сама
Или разхождаш се по древните места
И знаеш ли - аз там те срещам всеки ден
Но сянка съм до тебе ноще – и ти не си без мен!

Не си без мен... само че светът изглежда изменен.
И знаеш ли за духовете в стари светове -
казват не говорели със векове,
но пресекът ли булевардите животи
въздухът настръхва и земята почва да клокочи!

Защото ти си там и аз съм ти
помним как живот начева и цъфти
Знаем цялата Вселена – пентаграм.
И знаем как душа изгаря в древен плам!

По наште булеварди запали фенерите 
да огряват път през новия живот
и да светят във червено като старо вино.
Само ние знаем че е всичко повторимо!

Ренета Първанова