След жегите през миналото лято,
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена:
качила беше четри-пет кила.
Пак беше - едрогърда и засмена,
но вече бе - начетена жена!
В леглото й видях - дебела книга!
Прочетох на корицата - Дефо!
Със сигурност те бе във друга лига
от подвига на Робинзон Крузо!
Зарадвах се от нейната промяна
и също на промяна се реших:
Аз взех да сядам с нея на дивана,
на гроздова ракия и сарми!
Така започнах, пак да я обичам!
Ракия пиех много често в тях.
Не бях към нея никак безразличен,
и всеки петък вършех с нея грях!
Но тя започна да прелиства проза
от Горки, Мураками и Толстой.
И много скоро… взе да ме тормози,
не само в петък аз да съм герой.
Започна също - тихо да мърмори,
да й купувам всеки ден цветя!
За тенис даже, с мене взе да спори,
че Гришо не е никаква звезда!
Подплаших се от нейните заявки:
Не й харесвах наглото ниво!
И почнах с нея, само със прозявки
да правя по презумпция любов!
Надявах се, че тя така ще кротне,
ще спре да ми опява всеки ден:
че цял живот откак съм безработен,
а с нея всяка нощ съм уморен!
Но планът ми с красивата умница
изобщо не сработи на мига.
След Горки, тя зачете Фройд и Ницше,
и ми посочи външната врата!
Разкара ме! С усмивка го направи:
Не бях заслужил нейното ниво!
“Мол Фландърс” на леглото ми остави:
Тя бе прочела всичко на Дефо!
Юри
Йовев
Ноември
2023 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados