6.11.2023 г., 12:41  

По Дефо(лт)

1.1K 6 22

След жегите през миналото лято,

когато пак се пръкна есента,

преспах с една приятелка, в която

навремето бях влюбен три лета.

 

Девойката бе много променена:

качила беше четри-пет кила.

Пак беше - едрогърда и засмена,

но вече бе - начетена жена!

 

В леглото й видях - дебела книга!

Прочетох на корицата - Дефо!

Със сигурност те бе във друга лига

от подвига на Робинзон Крузо!

 

Зарадвах се от нейната промяна

и също на промяна се реших:

Аз взех да сядам с нея на дивана,

на гроздова ракия и сарми!

 

Така започнах, пак да я обичам!

Ракия пиех много често в тях.

Не бях към нея никак безразличен,

и всеки петък вършех с нея грях!

 

Но тя започна да прелиства проза 

от Горки, Мураками и Толстой.

И много скоро… взе да ме тормози,

не само в петък аз да съм герой.

 

Започна също - тихо да мърмори,

да й купувам всеки ден цветя!

За тенис даже, с мене взе да спори,

че Гришо не е никаква звезда!

 

Подплаших се от нейните заявки:

Не й харесвах наглото ниво!

И почнах с нея, само със прозявки

да правя по презумпция любов!

 

Надявах се, че тя така ще кротне,

ще спре да ми опява всеки ден:

че цял живот откак съм безработен,

а с нея всяка нощ съм уморен!

 

Но планът ми с красивата умница 

изобщо не сработи на мига.

След Горки, тя зачете Фройд и Ницше,

и ми посочи външната врата!

 

Разкара ме! С усмивка го направи:

Не бях заслужил нейното ниво!

“Мол Фландърс” на леглото ми остави:

Тя бе прочела всичко на Дефо!

 

 

Юри

Йовев

Ноември

2023 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дени, права си, много лошо е да попаднеш на - умницА красавица! 😀
  • А, слушай сега мен — да бягаш от умните, че само нерви 😆
  • Да, Петя, с кифлите е много по-лесно, плащаш и всичко е наред! 😊😀😀
  • Ели, Ники, Кремена! 😀😀😀
    Нямаше, какво да сторя -
    Фройд за мене бе табу!
    Можех - само да говоря
    за Петкан и Винету!
  • Твоята девойка мила
    леко се е променила.
    Като мишчица гризана
    книжка сладичка подхвана,
    ала ти като герой от тях
    пак покъса ни от смях!

    Браво, Юри!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...