8 mar 2024, 9:17

По делата, само по делата ...

  Poesía
898 1 0

Изморих се от фалшиви хора

и от алчни изморих се също.

Осъзнах, че и добро да сторя,

лицемерието ме прегръща.

 

Затова оставям на съдбата,

тя да съди, тя да ни наказва.

Нявга вярвах сляпо в добротата,

но за жалост, човекът се блазни.

 

От зова на тленните си страсти

от това, да храни свойто его,

неразбрал, че покрай завистта си,

сетне страда челядта след него.

 

Изморих се от нещастни хора,

от суетност – пошла, неприкрита.

Всеки ще поеме път в простора,

там пред Съд, по-друг ще го извикат!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...