Изморих се от фалшиви хора

и от алчни изморих се също.

Осъзнах, че и добро да сторя,

лицемерието ме прегръща.

Затова оставям на съдбата,

тя да съди, тя да ни наказва.

Нявга вярвах сляпо в добротата,

но за жалост, човекът се блазни.

От зова на тленните си страсти

от това, да храни свойто его,

неразбрал, че покрай завистта си,

сетне страда челядта след него.

Изморих се от нещастни хора,

от суетност – пошла, неприкрита.

Всеки ще поеме път в простора,

там пред Съд, по-друг ще го извикат!