Изморих се от фалшиви хора
и от алчни изморих се също.
Осъзнах, че и добро да сторя,
лицемерието ме прегръща.
Затова оставям на съдбата,
тя да съди, тя да ни наказва.
Нявга вярвах сляпо в добротата,
но за жалост, човекът се блазни.
От зова на тленните си страсти
от това, да храни свойто его,
неразбрал, че покрай завистта си,
сетне страда челядта след него. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up