27 abr 2008, 19:53

По детски наивно 

  Poesía
809 0 2
 

По детски наивно вярвах,

че живея в свят, изпълнен с розови мечти;

но в действителност не осъзнавах,

че след време от тях много ще ме заболи...

 

Като глупачка в любовта повярвах,

заслепена бях от нейната чистота...

И опиянена, постепенно забравях,

че тя носи със себе си (и) самота...

 

Имаше ли смисъл да се виня,

да погубвам живота си ден след ден?

Сърцето ми влюби се и ще обича до края,

въпреки че за мен Той е забранен...

 

И до днес наивно продължавам да вярвам,

но късно е! Отиде си вече ти!

Промених се, но следите си все още издирвам,

трудно е да сглобиш пъзела на разпилените мечти...

© Алехандра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??